Тази малка хубавица беше донесена във ветеринарната клиника, докато чакахме за нещо друго. Човекът, който я донесе, каза, че я е блъснала кола и просто иска да я евтаназират. Все пак лекарите предложиха да се направи поне една ренгенова снимка на гръбнака преди да се вземе окончателно решение. Резултатите от снимката уви не бяха много еднозначни. Нямаше много време да умуваме и казахме, че ще поемем котето. Към онзи момент тя не можеше да движи никой от крайниците си. На следващия ден травматологът каза, че има шансове котето да се оправи и да проходи. Има обаче уви и хематом в тази област, така че подобрението става безкрайно бавно и несигурно. Е, все пак, вече от квадрипареза минахме на етап хемипареза. В първите два дни след инцидента горката животинка не искаше нито да яде, нито да пие вода и трябваше и това да се прави насила, но за щастие после апетита и желанието и за живот се върнаха.
Изминаха вече 40 дни, откак се грижим за нея. Апетитът й е много добър, непрекъснато иска да се гушка и гали, прави успешни опити да ходи. Не може да ползва предната си лява лапичка, а със задната лява е малко несигурна. Макар и куцукайки, може успешно да се придвижва на три крака. Ходи си в котешката тоалетна. За съжаление има пневмония, но и това ще се оправи.
Много моля, който има възможност да помогне за лечението Лучия. Искрено се надявам, че ако проявим търпение и постоянство с лечението, котето ще проходи и ще има шанса да бъде нечий домашен любимец.
|